Първите бойни знамена на българската армия

На 30 август 1881 г. В СОФИЯ СЕ ВРЪЧВАТ ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ БОЙНИ ЗНАМЕНА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ !

 

Бродираните върху старите бойни знамена думи "Бог с нами!" или "С нами Бог!" са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. "Голямо повечерие", което се отслужва по време на Великия пост: "С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!... Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!" Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: "С нами Бог".
Както е добре известно, няма военослужещ, който да не е възпитаван, че ЗНАМЕТО Е СВЕТИНЯ. Но обикновено съвременният воин осмисля тази идея чрез светските морални представи за святост, свързана с мъжество, доблест и бойна слава. Това несъмнено е правилно, но далеч не изчерпателно. Защото идеята, че знамето е Светиня, има своя дълбок, изначално духовен смисъл.
В православните представи бойното знаме е Светиня, защото върху него са изобразени СВЕЩЕНИ ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ -- ­Христовия кръст, ликове на Светци или думи от "Светото писание" (напр. "С нами Бог!"). Знамето е Светиня и защото над него е извършен обредът на освещаването-- ­над парчето златовезан копринен плат духовникът е призовал всепобеждаващата благодат на Светия Дух. То се връчва на полка като Божие благословение на общото воинско служение, свързано с проява на християнски добродетели и самоотверженост. Това осветено знаме е едновременно залог за вярата на войника в Божията помощ и за верността му към бойните другари, народа и родината.
Знамето е Светиня, защото олицетворява самия Бог, подобно на Бога, който е винаги с нас, знамето съпътства воините във всички важни моменти ­ както в бой, така и в мирни дни.
Някога, дори когато не е имало къде да се извърши молебен за дадена войскова част, той често е отслужван именно пред бойното знаме, защото то носи Свети образи и небесна благодат. Затова православната църква сравнява бойното знаме със Свещена хоругва ­- бойната Светиня съединява около себе си в едно цяло воините от един полк, подобно на вярващи, които се събират около църковното знаме. Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 година, когато комунистическата власт я премахва.
(От МИРОСЛАВ ЕНЧЕВ.)