Архивни снимки разказват за обявяването на Антоново за град и проследяват неговото развитие в последните 50 години

Архивни снимки разказват за обявяването на Антоново за град и живота в населеното място през последните 50 години. Откритата днес изложба е част от проявите, посветени на отбелязването на годишнината от обявяването на населеното място за град. Експозицията е подредена във фоайето на Народно читалище „Христо Ботев-1921“ , каза за БТА секретарят на културната институция Галина Янева.

Представени са около 60 фотоса, които проследяват моменти от развитието на града през годините. Снимките връщат спомени у по-възрастните му жители, по-младите имат възможност да видят какъв е бил родният им град в недалечното минало.

Идеята за изложбата е на председателя на читалището Росица Харалампиева. Финансова подкрепа оказва и Община Антоново. Снимките са от архива на читалището, както и на Общината. Други са част от изложба отпреди 20 години, подредена по повод отпечатването на книгата „Памет за Тузлука“, припомни Янева.

За да разгледа изложбата в читалището дойде и 85-годишният Стою Цеков от антоновското село Малка Черковна. Той е бил кмет на града в периода 1975 -1980 г. и има с големи заслуги за това Антоново да придобие облика на град, коментират от читалището.

Пред репортер на БТА Стою Цеков, който от няколко години живее при децата си в Испания, но в летните месеци се връща в родния край и се среща със земляците си, разказа, че именно на него са били възложени организацията на тържествата по повод обявяването на селището за град, както и посрещането на Тодор Живков на 16 ноември 1974 г.

„Този момент бе чакан с години и с надежда, че градът ще се върне към живот, тъй като по онова време всички бяха тръгнали да го напускат", спомня си Цеков, който започва кметуването си на 25 декември 1975 г. "Това е време, в което се работеше в екип между представители на Окръжния комитет на партията, Централния комитет и Общински съвет. Въпреки превратностите на времето, фактите не бива да се изопачават. Превърнахме Антоново в един кипящ, работещ и живеещ град. И ако беше продължил наложеният темп, можеше да бъде един от водещите на територията на окръга“, отбеляза той.

По спомените му в края на 1979 г. жителите на селищната система са 12 860 души. Разкрити са и работят няколко предприятия. Построени са училища, изготвен е нов градоустройствен план. „За съжаление, след 80-та година започна постепенен спад. А разрухата на всичко съградено бе подета от 1989 г., та до днес“, коментира Стою Цеков.

Част от снимките представят и периодът на интензивното строителство в Общината.

Галина Янева допълни, че изложбата ще остане подредена в читалището. Тенденцията е тя да бъде обогатявана през годините с моменти от съвремието.

/ТС/

БТА

Изложба, разказваща как се изпълнява войнския дълг, e eкспонирана в областната администрация в Ловеч

Изложба, разказваща как се изпълнява войнския дълг, e eкспонирана в областната администрация в Ловеч


Изложба с фотоси разказва за изпълнението на войнския дълг на няколко поколения военнослужещи. Тя е със заглавието „Фотодесант“ и е дело на Вилхелм Йоцов, фотографът на Военната академия „Г. С. Раковски“, който има зад гърба си половин век служба в българската армия. Последната спирка на пътуващата изложба е фоайето на областната администрация в Ловеч, където бе официално открита днес.

В експозицията са подредени 30 фотоса. Те показват тренировка на учебни полигони, официални чествания и празници на армията, портрети на офицери, снаряди в полет, национални и международни обучения, срещи на военнослужещи от страните членки на НАТО и др.

„Целта на тази експозиция е да покажем, че все още има българска армия, че тя е сериозна, редовна. Отговаря на съвременните изисквания, още повече в контекста на войната в Украйна. Ние, българските офицери от запаса, и тези, които служат, сме готови да защитаваме интересите на държавата ни, както и да работим за просперитета и сигурността на Република България“, каза за БТА подп. инж. Любомир Маринов, регионален координатор на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

Изложбата вече е гостувала в няколко населени места в страната. В Ловеч е във връзка с 6 септември, Ден на Съединението на България, и 22 септември, Ден на независимостта, и ще остане 20 дни. Организира се от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ съвместно с Министерството на отбраната, Съвместното командване на силите и Военната академия, с домакинството на областния управител и по инициатива на Военно окръжие ІІ степен - Ловеч.

/АКМ/

Изложба-живопис в памет на Никола Москов ще бъде открита днес в Стара Загора

Изложба-живопис в памет на Никола Москов ще бъде открита днес в Стара Загора


Изложба-живопис в памет на Никола Москов ще бъде открита днес в старозагорската изложбена зала „Лубор Байер". Това съобщи за БТА д-р Милен Алагенски, председател на Съюза на българските художници-клон Стара Загора. Експозицията ще бъде открита днес в 18:00 часа. Тя съдържа 30 платна и рисунки и цели да почете паметта на един от доайените в групата на старозагорските художници.

„Идеята на Никола Москов за настоящата изложба беше тя да бъде организирана по повод неговата 80-годишнина. За всеобща мъка, той ни напусна месеци преди да я реализира. Експозицията, която Представителството на Съюза на българските художници в Стара Загора, заедно със семейството на художника ви представя, не може и няма как да бъде реконструкция на идеята му. Не я поднасяме като ретроспекция, тъй като това категорично не отговаря на неговата заявка“, споделя д-р Алагенски.

Никола Москов е роден в Горна Оряховица през 1942 г. Средно образование завършва в родния си град в Техникума по механотехника. През 1968 г. завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност живопис в класа на проф. Никола Кожухаров, а негов асистент е Александър Терзиев.

Чрез творчеството си е неотменна част от старозагорската група на художниците, като участва във всички общи и окръжни изложби. Работи в областта на живописта, рисунката, иконата и декоративно-монументалните изкуства. Изографисва параклиса към православен храм „Света Троица“ - Стара Загора заедно със своя зет, художника Емил Михайлов. Никола Москов напусна този свят на 4 април т.г.

Експозицията в изложбена зала „Байер“ може да бъде разгледана до 16 септември.

/ХТ/

Деветдесетгодишната Русенска художествена галерия съхранява 3200 творби

Деветдесетгодишната Русенска художествена галерия съхранява 3200 творби


Русенската галерия, която през тази година навърши 90 години от създаването си, съхранява 3200 творби. Те представят развитието на българското изкуство от края на 19-и век до днес. Има и творби на чуждестранни художници, съобщи в интервю за БТА директорът на културната институция в крайдунавския град Елена Великова.

Галерията е създадена на 30 април 1933 г. като Художествен музей. Инициатори са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят редица от творческите инициативи на интелектуалците - гостувания на Дружеството на художниците в България, традиционни Великденски изложби, свои самостоятелни изяви.

През 1946 г. се учредява Народна художествена галерия в Русе, в която "ще се съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства". Фондът е сформиран от произведения на русенски художници и дарения от граждани. След това се попълва с нови, подарени от Министерството на народната просвета, Камарата на народната култура и Градския народен съвет. Първоначално галерията се помещава в Дома на изкуствата и печата, няколко години по-късно се премества в залите на Русенската библиотека, а след това в Доходното здание.
През 1979 г. е построена и нейната сграда на ул. "Борисова", където се намира и сега. Галерията разполага с 2800 кв. м изложбена площ (партер и сутерен), разпределена в обособени пространства, позволяващи поддържането на постоянни експозиции, както и организиране на около 30 временни изложби годишно. Представят се индивидуални, колективни и общи експозиции на български и чуждестранни художници.

Галерията пази картина на светите братя Кирил и Методий от 1868 година

Една от най-старите картини в Русенската галерия е на светите братя Кирил и Методий. Тя е нарисувана от Николай Павлович през 1868 година.
Картината е поръчана на художника през 1867 г. от възрожденското читалище "Зора" в Русе, създадено година по-рано по инициатива на Драган Цанков.
През 1876 г. творбата е преместена в Русенската митрополия и изложена в църковния салон. След 1946 г. е съхранявана в Художествената галерия.

"Сред най-старите картини в културната институция са и тези на Владимир Димитров-Майстора", обясни Великова.

В днешно време Художествената галерия организира изложби на всеки две седмици. В нея може да бъде видяна, откритата преди дни живописна експозиция на русенския художник Николай Караджов "50 години творчески път".

Международно биенале събира творби на художници от различни държави

"На 12 септември т. г. ще открием юбилейна изложба на скулптора Зюхтю Калит. Работим и по международното биенале "Изкуството на миниатюрата". Крайният срок за изпращане на творбите е 20 септември тази година, като досега са се регистрирали участници от 14 държави", обясни Великова.

Темата на деветото издание на биеналето е "Срещу вятъра". Авторите могат да участват в категориите "Живопис", "Скулптура", "Графика", "Рисунка" и "Фотография".

Откриването ще се състои на 13 октомври тази година, когато в галерията ще бъдат подредени подбраните от журито творби.

Основната цел на международното биенале "Изкуството на миниатюрата" е да популяризира и насърчава създаването на миниатюрни произведения на визуалните изкуства и фотографията. Първото издание е през 2007 г. и е по идея на художника Володя Кенарев. Русенската художествена галерия организира биеналето от 2015 година с помощта на община Русе, която осигурява наградния фонд. Съорганизатори са Съюзът на българските художници и Дружеството на художниците в Русе.

"Община Русе много помогна и увеличи тази година наградния фонд на биеналето, с което ще привлечем повече участници", каза още Великова.
Художествената галерия развива и своята образователна дейност. За целта през 2015 г. е създадена детска арт работилница, която работи с деца от различни възрасти в сферата на изобразителното изкуство.

Нужен е основен ремонт на сградата на Художествената галерия

Основният проблем на Художествената галерия е свързан със сградата, която не е ремонтирана основно, откакто е създадена.

"С 20 000 лева успяхме да закърпим течовете по покрива тази година, както и да ремонтираме зала за изложби, при които се изисква по-малко осветление", обясни Великова.

По думите й Русенската галерия е една от най-старите художествени галерии в Северна България "За българските галерии 90 години са достатъчно дълъг период, но за историята на изкуството това е прекрасен миг. И при нас дойде зрелостта", каза Великова.

Според нея е трудно да си творец в днешно време. "Да живееш само от творчество е почти невъзможно. Хората харесват и обичат изкуството, но искат голяма и хубава картина за малко пари", казва Великова.

Тя коментира, че средствата за култура у нас са малко. "Повече от 20 години съм директор на Художествената галерия в Русе и още няма един процент от брутния вътрешен продукт, заделен от държавния бюджет за култура. Много е песимистично, но е факт", каза Великова.




/ХТ/

Художникът Живко Иванов отбелязва 70-годишнината си с изложба в Бургас

 Художникът Живко Иванов отбелязва 70-годишнината си с изложба в Бургас

Художникът Живко Иванов ще отбележи 70-годишния си юбилей с изложба в Бургаската градска художествена галерия "Петко Задгорски" в Бургас на 1 септември, съобщават от културната институция в морския град.

В изложбата авторът ще представи свои нови платна, повечето от които са рисувани през тази година. "Традиционно Живко Иванов рисува до последно, като често в последния момент носи още мокри платна от ателието", допълват от галерията.

„Живко Иванов - един безкрайно талантлив и страхотно упорит художник, един художник в чист вид - такъв какъвто знаем от френските импресионисти в края на 19-и и началото на 20-и век - художници, които цял живот са си изкарвали прехраната единствено и само с четката и платното“, е написал за него в каталога към изложбата поетът Недялко Йорданов.

Живко Иванов е роден в Бургас на 2 септември 1953 г. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1979 г. и Националната художествена академия в столицата. Има над 70 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови картини са собственост на Националната художествена галерия в София, както и на областни галерии в цялата страна и в частни колекции по цял свят. През 2014 г. Живко Иванов е първият български артист, представляващ страната на 62-ото издание на летния културен фестивал в Любляна. През 2009 г. получава наградата на Община Бургас "Художник на годината", а през 2020 г. е отличен и в изложбите "Акварел" и "Приятели на морето".

/ХТ/