Винопроизводителят Йордан Петров беше избран за тазгодишния Цар Трифон в старозагорското село Змейово

Винопроизводителят Йордан Петров беше избран за тазгодишния Цар Трифон в старозагорското село Змейово по време на традиционния празник на виното и наложения пелин, който се проведе днес.

„Да си Цар Трифон е голяма отговорност. Трябва титлата, с която са те оценили, да бъде защитена и през следващата година и да покажеш, че правиш добро вино“, каза пред БТА Петров. Според него е важно традицията за производство на вино и пелин да бъде запазена и предадена на деца и внуци.

Цар Трифон беше избран от жури, състоящо се от мъже от селото. „Всяка година се избира най-добрият майстор на пелина, които е направил най-добрата напитка“, поясни за БТА председателят на местното Народно читалище „Пробуда – 1928“ Стефка Андреева.

Празникът започна в центъра на селото с кръшно българско хоро, което извиха самодейните колективи от читалището, под звуците на народна музика, изпълнявана на живо от оркестър. Веднага след това жителите и гостите на селото станаха свидетели на ритуала по зарязване на лозите, който беше извършен след водосвет, отслужен от отец Петър за здраве, благоденствие и добра реколта.

Пред БТА тазгодишният носител на почетното звание Цар Трифон разкри и тайната за качествен пелин. „Хубавият пелин се прави от хубаво вино. То трябва да отлежи една година, защото наложения пелин се прави със старо вино и компонент от различни видове билки. Билките се налагат и се затискат, а върху тях се налива вино, което 45 дни ежедневно се претака. През това време всички билки пускат своите аромати и става тази уникална напитка, пелин“, обясни Йордан Петров. И припомни, че пелинът вече е известен не само у нас, а и в цял свят.

Тазгодишният Цар Трифон не за първи път спечелва тази титла, той е бил отличен от своите съселяни и през 2023 година. Петров е собственик на над 15 дка. лозя, от които произвежда четири различни вида пелин - бял, розе и две разновидности на червен. През тази година планира разширение на производството с нови лозя.

/ХК/

БТА

Древната Българска цивилизация

Кои сме ние, българите? Кога българското народностно име се появява в историческата книжнина, в хрониките и летописите? Коя е нашата древна родина?

Установяването на древните българи в Европа се оказва както завръщане, така и преоткриване на прародината им не само за тях, но и за новонастанените по тези места народи.
Тази книга представя по-скоро кратък преглед на българската древност. Тя позволява да се хвърли поглед към една епоха, колкото продължителна, толкова и противоречиво оценявана, нерядко поради неправилния подход на мнозина специалисти – историци, археолози, антрополози, езиковеди, етнографи и политолози, които буквално тълкуват сведенията на древните хронисти, като ги отнасят към сегашните народи и техните местообитания.
Прод. дин Марин П. Димитров

Книгата можете да откриете тук.

Архивни снимки разказват за обявяването на Антоново за град и проследяват неговото развитие в последните 50 години

Архивни снимки разказват за обявяването на Антоново за град и живота в населеното място през последните 50 години. Откритата днес изложба е част от проявите, посветени на отбелязването на годишнината от обявяването на населеното място за град. Експозицията е подредена във фоайето на Народно читалище „Христо Ботев-1921“ , каза за БТА секретарят на културната институция Галина Янева.

Представени са около 60 фотоса, които проследяват моменти от развитието на града през годините. Снимките връщат спомени у по-възрастните му жители, по-младите имат възможност да видят какъв е бил родният им град в недалечното минало.

Идеята за изложбата е на председателя на читалището Росица Харалампиева. Финансова подкрепа оказва и Община Антоново. Снимките са от архива на читалището, както и на Общината. Други са част от изложба отпреди 20 години, подредена по повод отпечатването на книгата „Памет за Тузлука“, припомни Янева.

За да разгледа изложбата в читалището дойде и 85-годишният Стою Цеков от антоновското село Малка Черковна. Той е бил кмет на града в периода 1975 -1980 г. и има с големи заслуги за това Антоново да придобие облика на град, коментират от читалището.

Пред репортер на БТА Стою Цеков, който от няколко години живее при децата си в Испания, но в летните месеци се връща в родния край и се среща със земляците си, разказа, че именно на него са били възложени организацията на тържествата по повод обявяването на селището за град, както и посрещането на Тодор Живков на 16 ноември 1974 г.

„Този момент бе чакан с години и с надежда, че градът ще се върне към живот, тъй като по онова време всички бяха тръгнали да го напускат", спомня си Цеков, който започва кметуването си на 25 декември 1975 г. "Това е време, в което се работеше в екип между представители на Окръжния комитет на партията, Централния комитет и Общински съвет. Въпреки превратностите на времето, фактите не бива да се изопачават. Превърнахме Антоново в един кипящ, работещ и живеещ град. И ако беше продължил наложеният темп, можеше да бъде един от водещите на територията на окръга“, отбеляза той.

По спомените му в края на 1979 г. жителите на селищната система са 12 860 души. Разкрити са и работят няколко предприятия. Построени са училища, изготвен е нов градоустройствен план. „За съжаление, след 80-та година започна постепенен спад. А разрухата на всичко съградено бе подета от 1989 г., та до днес“, коментира Стою Цеков.

Част от снимките представят и периодът на интензивното строителство в Общината.

Галина Янева допълни, че изложбата ще остане подредена в читалището. Тенденцията е тя да бъде обогатявана през годините с моменти от съвремието.

/ТС/

БТА

Държавна опера Варна представи „Летящият холандец“ на Вагнер на сцената на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново

Държавна опера Варна представи „Летящият холандец“ на Вагнер на сцената на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново. В спектакъла взеха участие солисти, хор и оркестър, както и Варненска детско-юношеска опера при Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс – Варна.

Оперната постановка бе под режисурата на Вера Немирова, а диригенти на оркестъра и хора бяха съответно Светослав Борисов и Теодора Георгиева. Главните роли изпълниха Деян Вачков, Линка Стоянова, Валерий Георгиев, Гео Чобанов, Силвия Ангелова и Артьом Арутюнов.

Публиката, сред която имаше много чуждестранни гости, оцени високо представената на сцената на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ постановка с бурни аплодисменти и ставане на крака.

Това беше поредното заглавие от афиша на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“, който включва общо 15 български и чуждестранни спектакли. Сред тях бяха продукцията на световноизвестната танцова група „Огънят на Анадола“, китайската кунчю опера "Среща сред цъфналите праскови", балета „Кармен“, концерта на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов "Музикална магия". Програмата включваше още концерт с филмова музика на Енио Мориконе, спектакъла “Песента на Солвейг” по произведението “Пер Гюнт” на Хенрик Ибсен, концерт на Васил Петров и Врачанската филхармония, „Ловци на бисери“ на Старозагорската опера и други заглавия.

На 4 септември в Летния театър във Велико Търново предстои да гостува единственият оригинален български мюзикъл, написан по любими и популярни песни на композитора Стефан Диомов и либрето на Юрий Дачев „Здравей, как си приятелю?“. Той ще бъде представен от Национален музикален театър “Стефан Македонски". Два дни по-късно публиката ще може да види и концерта „Вкусът на времето – 80 години Кирил Маричков“ на Опера Пловдив и група „Фондацията“.

/МК/
БТА

Средновековен събор „Ново Начало“ събира любители на историята и традициите в Исторически парк

Източник сайт на "Исторически парк"

Петото издание на Международен средновековен събор „Ново Начало“ събира отново любители на историята и традициите в Исторически парк.

За пета поредна година Исторически парк ще бъде домакин на Международен средновековен събор “Ново Начало“.

Историческият комплекс, който от няколко години насам се е превърнал в място за дългоочаквани срещи на ентусиасти и професионалисти, отново предоставя сцена за изява на сдружения за автентична историческа реконструкция. В рамките на два цели дни, 22 и 23 юни, свободни възстановчици, майстори занаятчии, музиканти и творци ще потопят себе си и гостите на комплекса в автентичната атмосфера на средните векове.

Съборът, станал вече традиция, предлага колкото разнообразна, толкова и вълнуваща програма. Отличавайки се със своето многообразие, програмата тази година ще надмине всички очаквания.

Централно място във фестивалната програма заемат зрелищните демонстрации на епични битки, разигравани на живо пред погледа на публиката.

Тежко въоръжени, смелите войни облечени в желязна броня, ще се изправят един срещу друг в реалистични сблъсъци, разкривайки не само физическата си издръжливост и бойни умения, но и ще предадат реалистично духа на средновековните сражения.

Мащабни и демонстративни, реконструкторските дуели по историческа фехтовка ще поставят на истинско изпитание не само средновековното въоръжение, но и качеството на защитно оборудване.

Изпълнена с динамика и автентичност, историческата фехтовка с железни мечове и брадви ще стои в основата на внимателно подготвени и изпълнени с точност движения, осигуряващи максимална реалистичност и безопасност за участниците. Тези свирепи битки и масови сблъсъци под открито небе гарантирано ще оставят трайно въздействие върху присъстващите.

Особено внимание ще бъде отделено на обучението на подрастващите в умения като фехтовка, стрелба с лък и конна езда. Тези занимания не само забавляват младите посетители, но и ги вдъхновява да научат повече за историята и традициите на България.